Веселин Стойнев: Вотът на недоверие показва, че сглобката трябва да стане коалиция
Веселин Стойнев,. Заглавието е на редакцията на фрогНюз.
Дни преди вота на съмнение против държавното управление сред водачите на ГЕРБ и " Продължаваме промяната " Бойко Борисов и Кирил Петков прехвърчаха задочни закачки на тематика математика. По-конкретно - за това вързани ли са сметките за оцеляването на кабинета. Разбира се, тук не става дума за висша математика, по която Борисов имал шестица, а за обикновена аритметика. И въпреки всичко в политиката сметките се получават по повече от един метод. А в тези словесни престрелки прозират две разнообразни политически математики.
Как биха изглеждали двете математики?
Едната изрично предсказва оцеляване на кабинета. Защото с цел да бъде сполучлив вотът на съмнение, са нужни 121 гласа. А вносителите му - " Възраждане ", Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, имат едвам 71 депутати. Ако броим и самостоятелния Радостин Василев - 72. Към тях би трябвало да се причислят петдесетина депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ или Движение за права и свободи, с цел да падне държавното управление. Което към този миг наподобява неуместно. Най-малкото, тъй като ще бъде политическо самоубийство за всяка групировка или народен представител, който понечи да гласоподава " за " на вота - насред акция за локален избор, преди ротацията в ръководството и без всякаква сериозна политическа поръчка преди този момент.
Втората математика обаче разрешава кабинетът да стопи или напълно загуби болшинството си, без да падне. Просто забележителна част от парламентарните групи, подкрепящи ръководството, могат да гласоподават " въздържал се " или въобще да не вземат участие във вота на съмнение. Така кабинетът ще остане, само че ще светне алена лампичка, че болшинството зад него се изпарява.
И това не е единствено хипотетична опция. Конституционните промени потеглиха на косъм по така наречен мудна процедура, тъй като от 167 депутати като вносители, " за " гласуваха едвам 161 при нужни най-малко 160. Един от ПП-ДБ отсъстваше по съществени здравословни аргументи, само че липсваха още гласовете на четирима депутати от ГЕРБ и двама от Движение за права и свободи.
Другата опция е Борисов, който неотдавна позволи вероятно присъединяване на министри от Движение за права и свободи при ротацията, въпреки че Делян Пеевски отхвърли подобен вид, в този момент да се опита да усили символичната взаимозависимост на ръководството от Движение за права и свободи. Просто като остави Движение за права и свободи единогласно да отхвърли вота, паралелно с ПП-ДБ, а групата на ГЕРБ гласоподава шарено или с огромни липси въпреки пословичната ѝ дисциплина и значимостта на този избор. Така внезапно Движение за права и свободи ще се окаже по-верният съдружен сътрудник на ПП-ДБ, макар че продължава да не взе участие в не-коалицията, а ГЕРБ ще застане напълно с един крайник отвън нея, с цел да ѝ е по-лесно да взема решение по кое време да реалокира центъра на тежестта си.
" Дългата процедура " по връщането на ГЕРБ на власт
Подобно развиване обаче би било прекомерно рисковано, тъй като може нервите от страна на ПП-ДБ да не устоят и те на собствен ред да слагат ултиматум на ГЕРБ за продължаването на ръководството. Още повече, че следва гласуването на измененията в конституцията и значимите назначения в новия Висш правосъден съвет, регулаторните органи, новата антикорупционна комисия, Конституционния съд. При които струната на компромиса може да се обтегне до разкъсване.
Затова притискането от страна на ГЕРБ не би следвало да е прекалено, още повече че и те не са готови да разтурят управлението преди ротацията - нито има по какъв начин да го легитимират, нито може да направят толкова бързо завой към нови сътрудници. Хоризонтът на завръщането им на власт е немислим в този парламент посредством коалиция нито с " Възраждане " и Българска социалистическа партия, нито с Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, тъй като това е гаранция за тотално политическо разделяне и улични митинги.
Връщането на ГЕРБ към властта е стабилно единствено по " дългата процедура ", която минава през ротацията през пролетта. Тя явно няма да повтори огледално сегашната формула - ПП-ДБ да сдадат властта на ГЕРБ, оставайки единствено с един вицепремиер и министър в лицето на Николай Денков. Неговият кабинет се нуждаеше от единствено алегорично наличие на ГЕРБ, тъй като нямаше по какъв начин да получи легитимност пред гласоподавателите на ПП-ДБ. Затова болшинството си няма съдружно съглашение, нито даже явен механизъм за взимане на кадрови решения.
Сглобката би трябвало да стане коалиция
Управлението обаче не може да продължи още дълго да съществува като " не-коалиция " или " сглобка ". Не единствено тъй като една политическа перверзия нормално е малотрайна, а и тъй като основанията за съществуването му надали ще са отпаднали. Дори да са признати задоволително за ПП-ДБ измененията в конституцията, да са осъществени консенсусно основните кадрови назначения и да сме влезнали напълно или частично в Шенген - единствено за въздушния превоз - сериозните провокации пред страната ще останат. Защото геополитическата конюнктура се усложнява, участието в Еврозоната остава като задача, браншови митинги не намират позволения и слагат на карта стратегически политики, страната още не е стабилизирана и застанала необратимо на един коловоз.
Затова рационалната вероятност е ръководството след локалните избори или най-късно при ротацията през март да премине в открита съдружна фаза, с повече и по-пряко ангажиране на подкрепящите го обединения - с повече министри на ГЕРБ, даже и на Демократична България, които в този момент имат единствено правосъден. Единствената гаранция за стабилността на едно ръководство е директната отговорност посредством присъединяване в него на подкрепящите го партии.
След месеци на трудно общуване дружно с ГЕРБ и при отслабването на личните им електорални сили, за гласоподавателите на ПП-ДБ и техните политически водачи ще е по-лесно да преминат към намерено съдружно ръководство. Нещо повече, отстъпвайки власт на ГЕРБ, те ще имат по-сигурна власт, в сравнение с когато ГЕРБ е по едно и също време на власт и в съпротива във формулата на сглобката. Опасността да се трансфорат във втори Реформаторски блок или в едно по-голямо присъдружно Съюз на демократичните сили на ГЕРБ ще е отминала, в случай че до тогава измененията, за които се борят, са почнали да се случват. Колкото до ревността, че другите ще си припишат заслугата за тях, даже повече от полагащото им се - тя е от голяма важност единствено за партизанската, само че не и за огромната политика.
Дни преди вота на съмнение против държавното управление сред водачите на ГЕРБ и " Продължаваме промяната " Бойко Борисов и Кирил Петков прехвърчаха задочни закачки на тематика математика. По-конкретно - за това вързани ли са сметките за оцеляването на кабинета. Разбира се, тук не става дума за висша математика, по която Борисов имал шестица, а за обикновена аритметика. И въпреки всичко в политиката сметките се получават по повече от един метод. А в тези словесни престрелки прозират две разнообразни политически математики.
Как биха изглеждали двете математики?
Едната изрично предсказва оцеляване на кабинета. Защото с цел да бъде сполучлив вотът на съмнение, са нужни 121 гласа. А вносителите му - " Възраждане ", Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, имат едвам 71 депутати. Ако броим и самостоятелния Радостин Василев - 72. Към тях би трябвало да се причислят петдесетина депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ или Движение за права и свободи, с цел да падне държавното управление. Което към този миг наподобява неуместно. Най-малкото, тъй като ще бъде политическо самоубийство за всяка групировка или народен представител, който понечи да гласоподава " за " на вота - насред акция за локален избор, преди ротацията в ръководството и без всякаква сериозна политическа поръчка преди този момент.
Втората математика обаче разрешава кабинетът да стопи или напълно загуби болшинството си, без да падне. Просто забележителна част от парламентарните групи, подкрепящи ръководството, могат да гласоподават " въздържал се " или въобще да не вземат участие във вота на съмнение. Така кабинетът ще остане, само че ще светне алена лампичка, че болшинството зад него се изпарява.
И това не е единствено хипотетична опция. Конституционните промени потеглиха на косъм по така наречен мудна процедура, тъй като от 167 депутати като вносители, " за " гласуваха едвам 161 при нужни най-малко 160. Един от ПП-ДБ отсъстваше по съществени здравословни аргументи, само че липсваха още гласовете на четирима депутати от ГЕРБ и двама от Движение за права и свободи.
Другата опция е Борисов, който неотдавна позволи вероятно присъединяване на министри от Движение за права и свободи при ротацията, въпреки че Делян Пеевски отхвърли подобен вид, в този момент да се опита да усили символичната взаимозависимост на ръководството от Движение за права и свободи. Просто като остави Движение за права и свободи единогласно да отхвърли вота, паралелно с ПП-ДБ, а групата на ГЕРБ гласоподава шарено или с огромни липси въпреки пословичната ѝ дисциплина и значимостта на този избор. Така внезапно Движение за права и свободи ще се окаже по-верният съдружен сътрудник на ПП-ДБ, макар че продължава да не взе участие в не-коалицията, а ГЕРБ ще застане напълно с един крайник отвън нея, с цел да ѝ е по-лесно да взема решение по кое време да реалокира центъра на тежестта си.
" Дългата процедура " по връщането на ГЕРБ на власт
Подобно развиване обаче би било прекомерно рисковано, тъй като може нервите от страна на ПП-ДБ да не устоят и те на собствен ред да слагат ултиматум на ГЕРБ за продължаването на ръководството. Още повече, че следва гласуването на измененията в конституцията и значимите назначения в новия Висш правосъден съвет, регулаторните органи, новата антикорупционна комисия, Конституционния съд. При които струната на компромиса може да се обтегне до разкъсване.
Затова притискането от страна на ГЕРБ не би следвало да е прекалено, още повече че и те не са готови да разтурят управлението преди ротацията - нито има по какъв начин да го легитимират, нито може да направят толкова бързо завой към нови сътрудници. Хоризонтът на завръщането им на власт е немислим в този парламент посредством коалиция нито с " Възраждане " и Българска социалистическа партия, нито с Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, тъй като това е гаранция за тотално политическо разделяне и улични митинги.
Връщането на ГЕРБ към властта е стабилно единствено по " дългата процедура ", която минава през ротацията през пролетта. Тя явно няма да повтори огледално сегашната формула - ПП-ДБ да сдадат властта на ГЕРБ, оставайки единствено с един вицепремиер и министър в лицето на Николай Денков. Неговият кабинет се нуждаеше от единствено алегорично наличие на ГЕРБ, тъй като нямаше по какъв начин да получи легитимност пред гласоподавателите на ПП-ДБ. Затова болшинството си няма съдружно съглашение, нито даже явен механизъм за взимане на кадрови решения.
Сглобката би трябвало да стане коалиция
Управлението обаче не може да продължи още дълго да съществува като " не-коалиция " или " сглобка ". Не единствено тъй като една политическа перверзия нормално е малотрайна, а и тъй като основанията за съществуването му надали ще са отпаднали. Дори да са признати задоволително за ПП-ДБ измененията в конституцията, да са осъществени консенсусно основните кадрови назначения и да сме влезнали напълно или частично в Шенген - единствено за въздушния превоз - сериозните провокации пред страната ще останат. Защото геополитическата конюнктура се усложнява, участието в Еврозоната остава като задача, браншови митинги не намират позволения и слагат на карта стратегически политики, страната още не е стабилизирана и застанала необратимо на един коловоз.
Затова рационалната вероятност е ръководството след локалните избори или най-късно при ротацията през март да премине в открита съдружна фаза, с повече и по-пряко ангажиране на подкрепящите го обединения - с повече министри на ГЕРБ, даже и на Демократична България, които в този момент имат единствено правосъден. Единствената гаранция за стабилността на едно ръководство е директната отговорност посредством присъединяване в него на подкрепящите го партии.
След месеци на трудно общуване дружно с ГЕРБ и при отслабването на личните им електорални сили, за гласоподавателите на ПП-ДБ и техните политически водачи ще е по-лесно да преминат към намерено съдружно ръководство. Нещо повече, отстъпвайки власт на ГЕРБ, те ще имат по-сигурна власт, в сравнение с когато ГЕРБ е по едно и също време на власт и в съпротива във формулата на сглобката. Опасността да се трансфорат във втори Реформаторски блок или в едно по-голямо присъдружно Съюз на демократичните сили на ГЕРБ ще е отминала, в случай че до тогава измененията, за които се борят, са почнали да се случват. Колкото до ревността, че другите ще си припишат заслугата за тях, даже повече от полагащото им се - тя е от голяма важност единствено за партизанската, само че не и за огромната политика.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ